Държа те в ръцете си, моя любов!
Толкова крехка, ранима.
Зная, че мъж си, но имаш душа,
нежна, недостижима!
Държа те в очите си, моя любов!
Не смея дори да премигна.
Кристална и чиста си, моя любов,
,,Сълзица'' е твоето име!
В сърцето си нося те, моя любов!
(Хапчето пия редовно),
ако заболи ме, да не те нараня,
да се чувстваш добре и удобно!
Не смей да ми бягаш, моя любов!
Че бързо ръце ще разтворя,
ще мигна с очите си, моя любов и...
ще се озовеш на земята!
Тогава с краката си, моя любов!
Знаеш ли как ще те стъпча,
че ще ме молиш за още любов
и ще зовеш само моето име!
Остани във сърцето ми, моя любов!
Нищо, че е болно и клето.
Само с тебе се чувствам пълноценен човек
и взимам си всичко невзето!
© Анета Todos los derechos reservados