May 30, 2007, 11:26 AM

Държа те

  Poetry
961 0 17

Държа те в ръцете си, моя любов!

Толкова крехка, ранима.

Зная, че мъж си, но имаш душа,

нежна, недостижима!

 

Държа те в очите си, моя любов!

Не смея дори да премигна.

Кристална и чиста си, моя любов,

,,Сълзица'' е твоето име!

 

В сърцето си нося те, моя любов!

(Хапчето пия редовно),

ако заболи ме, да не те нараня,

да се чувстваш добре и удобно!

 

Не смей да ми бягаш, моя любов!

Че бързо ръце ще разтворя,

ще мигна с очите си, моя любов и...

ще се озовеш на земята!

 

Тогава с краката си, моя любов!

Знаеш ли как ще те стъпча,

че ще ме молиш за още любов

и ще зовеш само моето име!

 

Остани във сърцето ми, моя любов!

Нищо, че е болно и клето.

Само с тебе се чувствам пълноценен човек

и взимам си всичко невзето!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...