8 jun 2011, 22:43

Дървета

  Poesía » Otra
656 0 1

 

 

В парка отсреща - две стройни тополи,

сякаш в небето антени

заболи.

Вятър ги люшне

и те затанцуват,

с върше се галят, със листе целуват...

 

Щом са дървета, дали се обичат?...

Може би в нощи потайни

се вричат

в трудни моменти

да сплитат върхари,

да се подкрепят, да бъдат другари...

 

Можем ли ний - говорящи дървета,

тъй да се браним в тегло,

във несрета?!...

Как ви завиждам,

тополи красиви!

Как ви се радвам! Бъдете щастливи!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...