Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
23 ago 2008, 0:58

Дърветата плачат... 

  Poesía » Filosófica
844 0 18

 *          *          *

 

Плачат дърветата свити в нощта,

тъжна е тази вечер прощална,

под крайпътните стълбове в светлина,

булевардът... "звучи" театрално...

Застинали мигове - сякаш в картина,

разказват за... чуден живот,

видях силуета си в крайпътна витрина,

на нечий луксозен имот...

А в същото време - пред входа,

бе задрямал дребен човек,

дрехите му... отдавна не бяха на мода,

а багажа му... никак нелек...

Мислех, че моята драма,

няма равна на себе си днес.

Напусна ме - тиха и... няма,

не остави ни намек, ни вест...

На нощта виждах сълзИте,

мислех, че дърветата плачат,

пълзяха край мене лъжите

и чувах... кореми как влачат...

Драми - съдби - сЪлзи - насмешки,

довяваше хладния вятър,

всеки с грима си... с помпозните дрешки

и...

С роля във земния театър...

 

*          *          *

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??