Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
23 авг. 2008 г., 00:58

Дърветата плачат... 

  Поэзия » Философская
845 0 18

 *          *          *

 

Плачат дърветата свити в нощта,

тъжна е тази вечер прощална,

под крайпътните стълбове в светлина,

булевардът... "звучи" театрално...

Застинали мигове - сякаш в картина,

разказват за... чуден живот,

видях силуета си в крайпътна витрина,

на нечий луксозен имот...

А в същото време - пред входа,

бе задрямал дребен човек,

дрехите му... отдавна не бяха на мода,

а багажа му... никак нелек...

Мислех, че моята драма,

няма равна на себе си днес.

Напусна ме - тиха и... няма,

не остави ни намек, ни вест...

На нощта виждах сълзИте,

мислех, че дърветата плачат,

пълзяха край мене лъжите

и чувах... кореми как влачат...

Драми - съдби - сЪлзи - насмешки,

довяваше хладния вятър,

всеки с грима си... с помпозните дрешки

и...

С роля във земния театър...

 

*          *          *

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??