Дърветата плачат...
* * *
Плачат дърветата свити в нощта,
тъжна е тази вечер прощална,
под крайпътните стълбове в светлина,
булевардът... "звучи" театрално...
Застинали мигове - сякаш в картина,
разказват за... чуден живот,
видях силуета си в крайпътна витрина,
на нечий луксозен имот...
А в същото време - пред входа,
бе задрямал дребен човек,
дрехите му... отдавна не бяха на мода,
а багажа му... никак нелек...
Мислех, че моята драма,
няма равна на себе си днес.
Напусна ме - тиха и... няма,
не остави ни намек, ни вест...
На нощта виждах сълзИте,
мислех, че дърветата плачат,
пълзяха край мене лъжите
и чувах... кореми как влачат...
Драми - съдби - сЪлзи - насмешки,
довяваше хладния вятър,
всеки с грима си... с помпозните дрешки
и...
С роля във земния театър...
* * *
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Желязков Все права защищены
