5 oct 2015, 11:06

Дърво без корен

  Poesía » Otra
557 1 8

Света се срути днес в нозете ми,

изкорени от мене всичко свято...

Дърво без корен от злобата премазано,

ранена птица в най-светлия си полет!

Боли ме, много ме боли от слепи истини,

изгарят ме на своята обреченост отдадени...

И отрони се гласът на птицата - забравен

и не може да прости, не може да прости заблудите.

Душата ме боли... ранена е!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ева, благодаря ти!
  • Много докосващо и тъжно...!!!
  • Илко, Калоян благодаря ви за хубавите коментари!

    Облякох балната си рокля
    и поех към млечния път...
    Красота, изящество и мъдрост
    докосвам аз във вечерта...
    И ето ме танцувам сред
    звездни водопади,
    душата пълни се с любов...
    Обидни думи иска да забрави
    и смело по - своя път
    да продължи...Неземно е!
    Когато в мечтите си сънувам...
    Една галактика от доброта.
    А злобата завинаги в плен остава,
    пленена е от реалността...
    Облякох балната си рокля -
    Прекрасна е,уших си я сама!
    Звездици вплетох в косите
    танцувам с вятъра сега...!

    Мили приятели, благодаря ви за мъдростта
    и подкрепата!Бъдете Благословени!
  • Макар, че аз още се опитвам да приема реалността, хората казват "Всичко идва в живота ни за да ни научи на нещо" макар и понякога тези уроци да са до живот.... Поздравления! Хареса ми!
  • Кети, благодаря ти за топлите думи!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...