Oct 5, 2015, 11:06 AM

Дърво без корен

  Poetry » Other
554 1 8

Света се срути днес в нозете ми,

изкорени от мене всичко свято...

Дърво без корен от злобата премазано,

ранена птица в най-светлия си полет!

Боли ме, много ме боли от слепи истини,

изгарят ме на своята обреченост отдадени...

И отрони се гласът на птицата - забравен

и не може да прости, не може да прости заблудите.

Душата ме боли... ранена е!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ева, благодаря ти!
  • Много докосващо и тъжно...!!!
  • Илко, Калоян благодаря ви за хубавите коментари!

    Облякох балната си рокля
    и поех към млечния път...
    Красота, изящество и мъдрост
    докосвам аз във вечерта...
    И ето ме танцувам сред
    звездни водопади,
    душата пълни се с любов...
    Обидни думи иска да забрави
    и смело по - своя път
    да продължи...Неземно е!
    Когато в мечтите си сънувам...
    Една галактика от доброта.
    А злобата завинаги в плен остава,
    пленена е от реалността...
    Облякох балната си рокля -
    Прекрасна е,уших си я сама!
    Звездици вплетох в косите
    танцувам с вятъра сега...!

    Мили приятели, благодаря ви за мъдростта
    и подкрепата!Бъдете Благословени!
  • Макар, че аз още се опитвам да приема реалността, хората казват "Всичко идва в живота ни за да ни научи на нещо" макар и понякога тези уроци да са до живот.... Поздравления! Хареса ми!
  • Кети, благодаря ти за топлите думи!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...