Дърво на самотата
Обветрено дърво съвсем самò
танцува в хоризонта синьо-златен.
В житата вкоренено със стъбло,
изпраща слънцето на запад.
И там... от близкото далеко...
в очите ми докоснато най-меко,
помахва ми със клоните едва,
донасяйки ми кошница с тъга.
И отминавам, но макар и с болка...
Налага се, животът е раздяла.
Но, въпреки че тръгвам си оттук,
сърцето ми при теб, Дърво, остава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados
