Дърво на самотата
Обветрено дърво съвсем самò
танцува в хоризонта синьо-златен.
В житата вкоренено със стъбло,
изпраща слънцето на запад.
И там... от близкото далеко...
в очите ми докоснато най-меко,
помахва ми със клоните едва,
донасяйки ми кошница с тъга.
И отминавам, но макар и с болка...
Налага се, животът е раздяла.
Но, въпреки че тръгвам си оттук,
сърцето ми при теб, Дърво, остава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Искра Радева Николова Все права защищены
