airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
26 сент. 2010 г., 16:08

Дърво на самотата 

  Поэзия » Другая
682 0 10

Обветрено дърво съвсем самò

танцува в хоризонта синьо-златен.

В житата вкоренено със стъбло,

изпраща слънцето на запад.

И там... от близкото далеко...

в очите ми докоснато най-меко,

помахва ми със клоните едва, 

донасяйки ми кошница с тъга.

И отминавам, но макар и с болка...

Налага се, животът е раздяла.

Но, въпреки че тръгвам си оттук,

сърцето ми при теб, Дърво, остава.



© Искра Радева Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??