airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
26.09.2010 г., 16:08 ч.

Дърво на самотата 

  Поезия » Друга
679 0 10

Обветрено дърво съвсем самò

танцува в хоризонта синьо-златен.

В житата вкоренено със стъбло,

изпраща слънцето на запад.

И там... от близкото далеко...

в очите ми докоснато най-меко,

помахва ми със клоните едва, 

донасяйки ми кошница с тъга.

И отминавам, но макар и с болка...

Налага се, животът е раздяла.

Но, въпреки че тръгвам си оттук,

сърцето ми при теб, Дърво, остава.



© Искра Радева Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??