Обветрено дърво съвсем самò
танцува в хоризонта синьо-златен.
В житата вкоренено със стъбло,
изпраща слънцето на запад.
И там... от близкото далеко...
в очите ми докоснато най-меко,
помахва ми със клоните едва,
донасяйки ми кошница с тъга.
И отминавам, но макар и с болка...
Налага се, животът е раздяла.
Но, въпреки че тръгвам си оттук,
сърцето ми при теб, Дърво, остава.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Поздрави, мила...,Рози, и на теб!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
