Обветрено дърво съвсем самò
танцува в хоризонта синьо-златен.
В житата вкоренено със стъбло,
изпраща слънцето на запад.
И там... от близкото далеко...
в очите ми докоснато най-меко,
помахва ми със клоните едва,
донасяйки ми кошница с тъга.
И отминавам, но макар и с болка...
Налага се, животът е раздяла.
Но, въпреки че тръгвам си оттук,
сърцето ми при теб, Дърво, остава.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Поздрави, мила...,Рози, и на теб!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
