Sep 26, 2010, 4:08 PM

Дърво на самотата 

  Poetry » Other
680 0 10

Обветрено дърво съвсем самò

танцува в хоризонта синьо-златен.

В житата вкоренено със стъбло,

изпраща слънцето на запад.

И там... от близкото далеко...

в очите ми докоснато най-меко,

помахва ми със клоните едва, 

донасяйки ми кошница с тъга.

И отминавам, но макар и с болка...

Налага се, животът е раздяла.

Но, въпреки че тръгвам си оттук,

сърцето ми при теб, Дърво, остава.



© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??