14 abr 2008, 13:33

Дървото

  Poesía
1.9K 0 18
От колко ли години тук стоиш,
защо протягаш клони към небето,
минутите ли, пулса ли броиш
на времето или ни сочиш нещо?

Дали познаваш цялата гора,
треви и храсти, птици сладкопойни,
тревожат ли те бурята, дъжда
и търсиш ли при мрак лъчите знойни?

Какво ти носи лятната мъгла,
предутринната свежест на зората,
какво очакваш тихо вечерта,
когато мракът пада над земята?

Кой би могъл да знае? Ти мълчиш.
Нашепва само вятърът в листата
приспивна песен - бавно тя лети,
все същата и вечно непозната.

Достойно носиш своята съдба
и смело гледаш горе върховете,
на всички храсти знаеш младостта,
по име помниш всяко малко цвете.

Ти знаеш всичко, целия живот,
но никога не каза нито дума,
оставяш сам да зрее всеки плод
и всеки сам от сън да се събуди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...