14 abr 2008, 13:33

Дървото

  Poesía
1.9K 0 18
От колко ли години тук стоиш,
защо протягаш клони към небето,
минутите ли, пулса ли броиш
на времето или ни сочиш нещо?

Дали познаваш цялата гора,
треви и храсти, птици сладкопойни,
тревожат ли те бурята, дъжда
и търсиш ли при мрак лъчите знойни?

Какво ти носи лятната мъгла,
предутринната свежест на зората,
какво очакваш тихо вечерта,
когато мракът пада над земята?

Кой би могъл да знае? Ти мълчиш.
Нашепва само вятърът в листата
приспивна песен - бавно тя лети,
все същата и вечно непозната.

Достойно носиш своята съдба
и смело гледаш горе върховете,
на всички храсти знаеш младостта,
по име помниш всяко малко цвете.

Ти знаеш всичко, целия живот,
но никога не каза нито дума,
оставяш сам да зрее всеки плод
и всеки сам от сън да се събуди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...