14 апр. 2008 г., 13:33

Дървото

1.9K 0 18
От колко ли години тук стоиш,
защо протягаш клони към небето,
минутите ли, пулса ли броиш
на времето или ни сочиш нещо?

Дали познаваш цялата гора,
треви и храсти, птици сладкопойни,
тревожат ли те бурята, дъжда
и търсиш ли при мрак лъчите знойни?

Какво ти носи лятната мъгла,
предутринната свежест на зората,
какво очакваш тихо вечерта,
когато мракът пада над земята?

Кой би могъл да знае? Ти мълчиш.
Нашепва само вятърът в листата
приспивна песен - бавно тя лети,
все същата и вечно непозната.

Достойно носиш своята съдба
и смело гледаш горе върховете,
на всички храсти знаеш младостта,
по име помниш всяко малко цвете.

Ти знаеш всичко, целия живот,
но никога не каза нито дума,
оставяш сам да зрее всеки плод
и всеки сам от сън да се събуди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...