14 апр. 2008 г., 13:33

Дървото 

  Поэзия
1708 0 18
От колко ли години тук стоиш,
защо протягаш клони към небето,
минутите ли, пулса ли броиш
на времето или ни сочиш нещо?

Дали познаваш цялата гора,
треви и храсти, птици сладкопойни,
тревожат ли те бурята, дъжда
и търсиш ли при мрак лъчите знойни?

Какво ти носи лятната мъгла,
предутринната свежест на зората,
какво очакваш тихо вечерта,
когато мракът пада над земята?

Кой би могъл да знае? Ти мълчиш.
Нашепва само вятърът в листата
приспивна песен - бавно тя лети,
все същата и вечно непозната.

Достойно носиш своята съдба
и смело гледаш горе върховете,
на всички храсти знаеш младостта,
по име помниш всяко малко цвете.

Ти знаеш всичко, целия живот,
но никога не каза нито дума,
оставяш сам да зрее всеки плод
и всеки сам от сън да се събуди.

© Вики Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??