Apr 14, 2008, 1:33 PM

Дървото

  Poetry
1.9K 0 18
От колко ли години тук стоиш,
защо протягаш клони към небето,
минутите ли, пулса ли броиш
на времето или ни сочиш нещо?

Дали познаваш цялата гора,
треви и храсти, птици сладкопойни,
тревожат ли те бурята, дъжда
и търсиш ли при мрак лъчите знойни?

Какво ти носи лятната мъгла,
предутринната свежест на зората,
какво очакваш тихо вечерта,
когато мракът пада над земята?

Кой би могъл да знае? Ти мълчиш.
Нашепва само вятърът в листата
приспивна песен - бавно тя лети,
все същата и вечно непозната.

Достойно носиш своята съдба
и смело гледаш горе върховете,
на всички храсти знаеш младостта,
по име помниш всяко малко цвете.

Ти знаеш всичко, целия живот,
но никога не каза нито дума,
оставяш сам да зрее всеки плод
и всеки сам от сън да се събуди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...