3 may 2013, 14:23

Дървото на живота

  Poesía » Civil
479 0 0

Животът е като дърво
със много клони.
И хората по клоните 
гнездят...
Въртят се
в орбитите
като електрони,
докато някой
хубав ден се спрат.

Със нокти орлови
в дървото са се впили,
на всякаква цена
да устоят!
Не се предават
до последните си сили -
на туй дърво
до края се държат!

А бурите наоколо
не отминават,
отбрулват
пожълтелите листа...
Изкъртват корените,
клони потрошават,
събарят
нестабилните гнезда...

А хората от клон на клон
вървят нагоре,
като термитите
отчаяно пълзят
и блъскат с лактите
останалите хора,
докато други лакти
ги свалят!

И лепкав страх  за кожата
така ги гони,
че не признават свои,
врагове!
Тук няма завети
и забранени зони.
И този кръговрат е 
с векове!

Това е лабиринт
от битки и нагони...
Хитруване от
крах да се спасят!
Тук няма просто
правила или закони.
Най-важното е
да се задържат...
 18.11. и23.12.1974г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...