3 may 2013, 14:23

Дървото на живота

  Poesía » Civil
477 0 0

Животът е като дърво
със много клони.
И хората по клоните 
гнездят...
Въртят се
в орбитите
като електрони,
докато някой
хубав ден се спрат.

Със нокти орлови
в дървото са се впили,
на всякаква цена
да устоят!
Не се предават
до последните си сили -
на туй дърво
до края се държат!

А бурите наоколо
не отминават,
отбрулват
пожълтелите листа...
Изкъртват корените,
клони потрошават,
събарят
нестабилните гнезда...

А хората от клон на клон
вървят нагоре,
като термитите
отчаяно пълзят
и блъскат с лактите
останалите хора,
докато други лакти
ги свалят!

И лепкав страх  за кожата
така ги гони,
че не признават свои,
врагове!
Тук няма завети
и забранени зони.
И този кръговрат е 
с векове!

Това е лабиринт
от битки и нагони...
Хитруване от
крах да се спасят!
Тук няма просто
правила или закони.
Най-важното е
да се задържат...
 18.11. и23.12.1974г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...