Животът е като дърво
със много клони.
И хората по клоните 
гнездят...
Въртят се
в орбитите
като електрони,
докато някой
хубав ден се спрат.

Със нокти орлови
в дървото са се впили,
на всякаква цена
да устоят!
Не се предават
до последните си сили -
на туй дърво
до края се държат!

А бурите наоколо
не отминават,
отбрулват
пожълтелите листа...
Изкъртват корените,
клони потрошават,
събарят
нестабилните гнезда...

А хората от клон на клон
вървят нагоре,
като термитите
отчаяно пълзят
и блъскат с лактите
останалите хора,
докато други лакти
ги свалят!

И лепкав страх  за кожата
така ги гони,
че не признават свои,
врагове!
Тук няма завети
и забранени зони.
И този кръговрат е 
с векове!

Това е лабиринт
от битки и нагони...
Хитруване от
крах да се спасят!
Тук няма просто
правила или закони.
Най-важното е
да се задържат...
 18.11. и23.12.1974г. София