Дървото на живота
е зелено -
и туптящо.
Стъклото,
през което
гледаме света -
е ледено студено.
А може и обратно,
хлад смразяващ,
зеленото телце
да завладее
и то прогнило,
лепкаво,
пропито с смрад,
със трескави листа
да рови в прозореца.
А ние, без да сме
разбрали,
че кръговратът
се повтаря,
грешките си
стари -
пак боготворим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Jivka Koleva Todos los derechos reservados
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
,не очаквах да се хареса