Дървото на живота
е зелено -
и туптящо.
Стъклото,
през което
гледаме света -
е ледено студено.
А може и обратно,
хлад смразяващ,
зеленото телце
да завладее
и то прогнило,
лепкаво,
пропито с смрад,
със трескави листа
да рови в прозореца.
А ние, без да сме
разбрали,
че кръговратът
се повтаря,
грешките си
стари -
пак боготворим.
© Jivka Koleva All rights reserved.