Дървото на живота
е зелено -
и туптящо.
Стъклото,
през което
гледаме света -
е ледено студено.
А може и обратно,
хлад смразяващ,
зеленото телце
да завладее
и то прогнило,
лепкаво,
пропито с смрад,
със трескави листа
да рови в прозореца.
А ние, без да сме
разбрали,
че кръговратът
се повтаря,
грешките си
стари -
пак боготворим.
© Jivka Koleva All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
,не очаквах да се хареса