Дървояд
От скрина се обажда дървоядът.
Припомня ми за тленните неща.
Лежа и слушам скърцаща тирада
във три и половина през нощта.
И някак си във мрака лумват думи
с усещането, че съм още жив.
Че няма смисъл болката върху ми -
илюзията, че не съм щастлив.
Не е ли тя поредната засада
на печалта, дошла да ме руши?
Не е ли тя на злото дървоядът,
чегъртащ върху слабите души?
Не съм си купил дом, кола, бижута
и нямам кариера, нито пост...
А трябва ли в свещената минута
това да бъде глождещ ме въпрос?
Не съм спечелил слава и богатство...
А мигар ще живея за това?
Приятелството, истинското братство -
ще мога ли да изразя в слова?
О, колко светли истини ме радват!
Щастлив съм! Кой ме лъга досега?
В душата ми пълзеше дървоядът,
оставяйки тунели от тъга...
Доброто ще си спомня. Непременно.
Ще кажа днес на изгрева: “Здравей!
Обичам те, животе скъпоценен!
За теб копнях! И ти за мен копней!
Дори горчив - за мен ще бъдеш сладък!
Скръбта ще излекувам със мечти!”
...Усмихвам се. Замлъква дървоядът.
Зорница преди изгрева трепти.
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados
... Поздрави за поезията!
