От скрина се обажда дървоядът.
Припомня ми за тленните неща.
Лежа и слушам скърцаща тирада
във три и половина през нощта.
И някак си във мрака лумват думи
с усещането, че съм още жив.
Че няма смисъл болката върху ми -
илюзията, че не съм щастлив.
Не е ли тя поредната засада
на печалта, дошла да ме руши?
Не е ли тя на злото дървоядът,
чегъртащ върху слабите души? ...