Дървояд
От скрина се обажда дървоядът.
Припомня ми за тленните неща.
Лежа и слушам скърцаща тирада
във три и половина през нощта.
И някак си във мрака лумват думи
с усещането, че съм още жив.
Че няма смисъл болката върху ми -
илюзията, че не съм щастлив.
Не е ли тя поредната засада
на печалта, дошла да ме руши?
Не е ли тя на злото дървоядът,
чегъртащ върху слабите души?
Не съм си купил дом, кола, бижута
и нямам кариера, нито пост...
А трябва ли в свещената минута
това да бъде глождещ ме въпрос?
Не съм спечелил слава и богатство...
А мигар ще живея за това?
Приятелството, истинското братство -
ще мога ли да изразя в слова?
О, колко светли истини ме радват!
Щастлив съм! Кой ме лъга досега?
В душата ми пълзеше дървоядът,
оставяйки тунели от тъга...
Доброто ще си спомня. Непременно.
Ще кажа днес на изгрева: “Здравей!
Обичам те, животе скъпоценен!
За теб копнях! И ти за мен копней!
Дори горчив - за мен ще бъдеш сладък!
Скръбта ще излекувам със мечти!”
...Усмихвам се. Замлъква дървоядът.
Зорница преди изгрева трепти.
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
... Поздрави за поезията!
