Дъщеря ми има дъщеря...
Дъщеря ми има дъщеря,
следователно съм станал дядо;
Дума, стряскаща ума ми: „Остарях!”
ала в гърдите се надига блага радост,
върнала годините назад,
към мигове на бащинството светло...
Вкусвам позабравената сладост,
прегърнал малкото човече
и тръпна пак с напразната тревога,
че мъжката ми длан е твърде груба,
въздъхвам умиляван, трогнат
пред непреходното чудо
да галя кадифената главица,
ухаеща на чистота и мляко,
да сещам доверчивата ръчица,
обвила пръста ми... Да чакам,
кога момиченце, гласче звънливо
ще ме „води” на разходка в парка
и през очите му щастливи
светът ще е с различна шарка...
ще се кикотим, ей така – без мярка,
заради самия смешен смях,
джобовете препълнили с шишарки...
О, разбира се, букетчето цветя
за „бабата”, съпругата, жената,
в чийто поглед и в осанката сияйна
съзирам винаги негаснещото, святото,
благословено тайнство – майчинство!
Дъщеря ми има дъщеря,
а стресналото ме преди и странно „дядо”
оказва се, е камъче невзрачно
в реката пълноводна – радост.
31.05.2015
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмил Нешев Todos los derechos reservados
