Дъщеря ми има дъщеря,
следователно съм станал дядо;
Дума, стряскаща ума ми: „Остарях!”
ала в гърдите се надига блага радост,
върнала годините назад,
към мигове на бащинството светло...
Вкусвам позабравената сладост,
прегърнал малкото човече
и тръпна пак с напразната тревога,
че мъжката ми длан е твърде груба,
въздъхвам умиляван, трогнат
пред непреходното чудо ...