Препича слънцето и жули
с острите, като игли лъчи.
Потта като презрели дюли
се стича, пада и мълчи.
Всичко сякаш дюлявее
с тръпчив привкус и аромат...
Дюлени звездите греят
в златисто дюлен, малък град.
Дори и със слуха долавям
как дюлени пчели жужат.
Те само дюлен мед създават
от всеки цъфнал, дюлен цвят.
От жълтото дюлеобразие
изчезна всяка пъстрота.
Не искам дюли. Искам вази
с различно цъфнали цветя.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados