11 abr 2009, 1:06

Дюлено стихотворение

  Poesía
877 0 8

Препича слънцето и жули
с острите, като игли лъчи.
Потта като презрели дюли
се стича, пада и мълчи.

Всичко сякаш дюлявее
с тръпчив привкус и аромат...
Дюлени звездите греят
в златисто дюлен, малък град.

Дори и със слуха долавям
как дюлени пчели жужат.
Те само дюлен мед създават
от всеки цъфнал, дюлен цвят. 

От жълтото дюлеобразие
изчезна всяка пъстрота.
Не искам дюли. Искам вази
с различно цъфнали цветя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ХА!! Много готино !! Дюлебомбандиращо с представи и образи !!
  • Да заа разнообразието! Ароматът на дюли е хубав, но все пак трябва да има и други аромати! Интересен замисъл и страхотно изпълнение!
  • Вальо, цветята ги носим в сърцето си, нали знаеш.... Само им трябва хубава почва, за да цъфнат и ни дарят с аромата си. Знам, че ще я намериш. Поздрави, Вал.
  • Харесва ми как завършва стихът ти.Поздрави!И много цветя от емоции да те съпътстват.Усмивки от мен!
  • Обичам сладко и компот от дюли.М-м-м-усещам аромата им!Цветята по не са ми вкусни!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...