11 апр. 2009 г., 01:06

Дюлено стихотворение

875 0 8

Препича слънцето и жули
с острите, като игли лъчи.
Потта като презрели дюли
се стича, пада и мълчи.

Всичко сякаш дюлявее
с тръпчив привкус и аромат...
Дюлени звездите греят
в златисто дюлен, малък град.

Дори и със слуха долавям
как дюлени пчели жужат.
Те само дюлен мед създават
от всеки цъфнал, дюлен цвят. 

От жълтото дюлеобразие
изчезна всяка пъстрота.
Не искам дюли. Искам вази
с различно цъфнали цветя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ХА!! Много готино !! Дюлебомбандиращо с представи и образи !!
  • Да заа разнообразието! Ароматът на дюли е хубав, но все пак трябва да има и други аромати! Интересен замисъл и страхотно изпълнение!
  • Вальо, цветята ги носим в сърцето си, нали знаеш.... Само им трябва хубава почва, за да цъфнат и ни дарят с аромата си. Знам, че ще я намериш. Поздрави, Вал.
  • Харесва ми как завършва стихът ти.Поздрави!И много цветя от емоции да те съпътстват.Усмивки от мен!
  • Обичам сладко и компот от дюли.М-м-м-усещам аромата им!Цветята по не са ми вкусни!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...