7 feb 2007, 8:03

Е П И З О Д 

  Poesía
560 0 6

Момчето не познаваше греха.

Момичето се молеше

очите да се впият в нежната му плът

и да се плъзнат със целувка страстна

към дългите бедра и към гърдите...

От допира на погледа, плътта потръпваше

в конвулсия от страст, желание, надежда...

Момичето шептеше името,

а устните изричаха: ”Ела!”.

И ехото на тишината замълча,

забрави да кънти и да повтаря.

Вместо с вино,

чашата изпълни се със лава от любов

и се строши от чувства.

Момчето се опи,

затвори си очите

и плъзна двете си ръце по тялото...

А всичко беше някак по-различно.

Момичето очакваше очите...

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??