Е П И З О Д
Момчето не познаваше греха.
Момичето се молеше
очите да се впият в нежната му плът
и да се плъзнат със целувка страстна
към дългите бедра и към гърдите...
От допира на погледа, плътта потръпваше
в конвулсия от страст, желание, надежда...
Момичето шептеше името,
а устните изричаха: ”Ела!”.
И ехото на тишината замълча,
забрави да кънти и да повтаря.
Вместо с вино,
чашата изпълни се със лава от любов
и се строши от чувства.
Момчето се опи,
затвори си очите
и плъзна двете си ръце по тялото...
А всичко беше някак по-различно.
Момичето очакваше очите...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
