29 jul 2010, 22:03

***

Poesía

628 0 0

Странна ли? А ти каква си?!
Със сигурност не по-нормална...
Даже и от мен!
Защо реши, че именно заради баща си
детето тъй инато е...
И то цял ден?!

Да, трудно е да се говори с мен!
Да, трудно е да бъдеш откровен
към другите – едва ли,
към себе си най-вече...
Горките ми деца?! – Не! Не те,
а твойта истина на гибел е обречена...

Защото свиква се със розовия свят...
... и там е най-удобно!
И докато не впуснеш се в непредсказуемия кръговрат,
ще си живееш все така – приятно илюзорно!

/9 декември, 2009/

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0