Jul 29, 2010, 10:03 PM

***

  Poetry
627 0 0

Странна ли? А ти каква си?!
Със сигурност не по-нормална...
Даже и от мен!
Защо реши, че именно заради баща си
детето тъй инато е...
И то цял ден?!

Да, трудно е да се говори с мен!
Да, трудно е да бъдеш откровен
към другите – едва ли,
към себе си най-вече...
Горките ми деца?! – Не! Не те,
а твойта истина на гибел е обречена...

Защото свиква се със розовия свят...
... и там е най-удобно!
И докато не впуснеш се в непредсказуемия кръговрат,
ще си живееш все така – приятно илюзорно!

 

 

/9 декември, 2009/

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Шопова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...