Има ли нещо по-високомерно

... от откровеността

Страстите човешки

- странстват,

странстват из света.

Няма приятелство

                   - без омраза,

няма любов

                   - без ревност,

няма светлина

                   - без сянка.

Няма!

И откровен ли си бил,

или - не?!

Винаги във сянката

  на откровеност - своя,

влагаш

малко себелюбие,

влагаш

малко гордост...

Странстваш по света голям -

искаш много обич,

искаш много топлина.

И в човешката протегната ръка

- съзираш бряг такъв,

където мост-дъга

и хоризонт-далечен

- откровеността възправя;

а протегната ръка -

        мост-дъга  възправя

в нас света...

В близостта израства

    малко себичност,

чертае своите

         пагубни пътеки

Егоизмът...

Къде сте трагични герои?!

Откъде пред вас, в едно

  със огъня и любовта

- израства

                 тъмната власт.

Защо в яркия

                   слънчев диск

се крият петна,

 а гордата бляскава

            - корона

- мракът разкъсва и сипе

            далече своята власт?

     самотна

                   някъде

                            пътува!..."

Няма по-високомерно

                 ... от откровеността!

          Откровеност.

Човекът търси

                   връзка със човека!

Но огънят гори и Хелиос - изгрява,

а откровеният

              сам се възправя

да дири път

         в безпътния живот!  

Как често в тъмнината

ние си шептяхме -

 за света, за хората...

И колко трудно беше да съзреш

овала-опалов на бисера,

сред мекото тяло на мидата.

Колко трудно бе да изречеш:

Аз обичам човека до мен!

И не ти век - студен,

не вие нрави - себични,

не ти, високомерие,

ни пречиш.

- Пречи ни трудната откровеност!

Не можеш любовта да обясниш.

Знай!

Аз съм тук до теб,

в откровенията си съм вещ,

 над тях има топлина и тя

е от гордостта по-висша!

Странстваш...

Цял живот не ти достига,

да се сближиш с човека!?...

01.10.82