* * *
Има ли нещо по-високомерно
... от откровеността
Страстите човешки
- странстват,
странстват из света.
Няма приятелство
- без омраза,
няма любов
- без ревност,
няма светлина
- без сянка.
Няма!
И откровен ли си бил,
или - не?!
Винаги във сянката
на откровеност - своя,
влагаш
малко себелюбие,
влагаш
малко гордост...
Странстваш по света голям -
искаш много обич,
искаш много топлина.
И в човешката протегната ръка
- съзираш бряг такъв,
където мост-дъга
и хоризонт-далечен
- откровеността възправя;
а протегната ръка -
мост-дъга възправя
в нас света...
В близостта израства
малко себичност,
чертае своите
пагубни пътеки
Егоизмът...
Къде сте трагични герои?!
Откъде пред вас, в едно
със огъня и любовта
- израства
тъмната власт.
Защо в яркия
слънчев диск
се крият петна,
а гордата бляскава
- корона
- мракът разкъсва и сипе
далече своята власт?
"... тече тя все покрай брега -
самотна
някъде
пътува!..."
Няма по-високомерно
... от откровеността!
Още от древност хората търсят
Откровеност.
Човекът търси
връзка със човека!
Но огънят гори и Хелиос - изгрява,
а откровеният
сам се възправя
да дири път
в безпътния живот!
Как често в тъмнината
ние си шептяхме -
за света, за хората...
И колко трудно беше да съзреш
овала-опалов на бисера,
сред мекото тяло на мидата.
Колко трудно бе да изречеш:
Аз обичам човека до мен!
И не ти век - студен,
не вие нрави - себични,
не ти, високомерие,
ни пречиш.
- Пречи ни трудната откровеност!
Не можеш любовта да обясниш.
Знай!
Аз съм тук до теб,
в откровенията си съм вещ,
над тях има топлина и тя
е от гордостта по-висша!
Странстваш...
Цял живот не ти достига,
да се сближиш с човека!?...
01.10.82
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Качов Всички права запазени
