Ще се изтъркат и сонетите

и снегът дори ще се стопи. 

Ще се изтрият силуетите, 

шедьоврите,

иконите свещени. 

И Нашето мълчание 

покварено - 

Свещен олтар

за миг ще изгори. 

От алените пръсти

със нокти драконови

по-остри от кинжал.

Ще ни разреже тъмнината, 

онази - мъчната. 

Сами Душите ни ще раздере. 

Душите ни 

изпънати, 

измъчени, 

  изпълнени с надежда.

С надежда. 

Но ти ръцете ми 

недей да връзваш, 

недей душата ми заключва. 

Не ме изричай и

 не ме кани. 

Ще вляза тихо. 

Ще приседна. 

Остави вратата си отключена. 

Сърцето си ми отключи!