Ще се изтъркат и сонетите
и снегът дори ще се стопи.
Ще се изтрият силуетите,
шедьоврите,
иконите свещени.
И Нашето мълчание
покварено -
Свещен олтар
за миг ще изгори.
От алените пръсти
със нокти драконови
по-остри от кинжал.
Ще ни разреже тъмнината,
онази - мъчната.
Сами Душите ни ще раздере.
Душите ни
изпънати,
измъчени,
изпълнени с надежда.
С надежда.
Но ти ръцете ми
недей да връзваш,
недей душата ми заключва.
Не ме изричай и
не ме кани.
Ще вляза тихо.
Ще приседна.
Остави вратата си отключена.
Сърцето си ми отключи!
© Maria Radeva Всички права запазени