4 feb 2008, 19:36

* * *

  Poesía
1.3K 0 2
 

Липсваш ми...

Взирам се в прозореца, толкова е празно, толкова боли...

Няма те, липсваш ми, трябваш ми.

Искам да извикам, а не мога...

Нямам глас от мъка... болка стяга гърлото ми...

Искам да те гушна, да ми кажеш, че всичко е наред...

Гледам луната и си мисля за теб...

Слънцето грее и то за теб.

Няма те!

Имам нужда от теб. От рамото ти... от усмивката ти...

Сега съм толкова сама... Толкова празно е в мен...

Трябваш ми, за да дишам, да мисля, да чувствам.

Трябваш ми, за да живея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворението е прекрасно.Изпитвала съм тези чувства и знам че всичко което си написала е искрено
  • Усмихни се,Маги!Истинската любов ще докосне топлото ти сърце!Поздрави за хубавия стих!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...