* * *
Липсваш ми...
Взирам се в прозореца, толкова е празно, толкова боли...
Няма те, липсваш ми, трябваш ми.
Искам да извикам, а не мога...
Нямам глас от мъка... болка стяга гърлото ми...
Искам да те гушна, да ми кажеш, че всичко е наред...
Гледам луната и си мисля за теб...
Слънцето грее и то за теб.
Няма те!
Имам нужда от теб. От рамото ти... от усмивката ти...
Сега съм толкова сама... Толкова празно е в мен...
Трябваш ми, за да дишам, да мисля, да чувствам.
Трябваш ми, за да живея!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Русева Все права защищены
