* * *
Липсваш ми...
Взирам се в прозореца, толкова е празно, толкова боли...
Няма те, липсваш ми, трябваш ми.
Искам да извикам, а не мога...
Нямам глас от мъка... болка стяга гърлото ми...
Искам да те гушна, да ми кажеш, че всичко е наред...
Гледам луната и си мисля за теб...
Слънцето грее и то за теб.
Няма те!
Имам нужда от теб. От рамото ти... от усмивката ти...
Сега съм толкова сама... Толкова празно е в мен...
Трябваш ми, за да дишам, да мисля, да чувствам.
Трябваш ми, за да живея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Русева Всички права запазени
