30 dic 2011, 20:18

* * *

  Poesía
771 0 0

Ще виждам често твоя профил


Ще виждам често твоя профил,

виденията в него скрити

и кратките прощални строфи

ще помнят и за теб ще питат.

 

Ще бъдеш слънце от пендари,

лицето ми в дъха ти ще гори

и твоят огън огън ще запали

и пламък пламъка ще укроти.

 

Ще бъдеш ручей, хладен, чист.

Лице ще потопя с очи отворени

сред песъчинки, рой златист,

ще търся тайни неизровени.

 

Ще се усмихнеш, зная, скритом

и на словесната игра

с очи ще ми отвърнеш тихо:

Слънца и пламъци – нима?

 

И да, и не ще чуеш уморени

и всичко в миг ще е игра

и над раздялата смилени,

сериозни ще шептиме: все така

 

Ще виждам често твоя профил...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...