Dec 30, 2011, 8:18 PM

* * *

  Poetry
769 0 0

Ще виждам често твоя профил


Ще виждам често твоя профил,

виденията в него скрити

и кратките прощални строфи

ще помнят и за теб ще питат.

 

Ще бъдеш слънце от пендари,

лицето ми в дъха ти ще гори

и твоят огън огън ще запали

и пламък пламъка ще укроти.

 

Ще бъдеш ручей, хладен, чист.

Лице ще потопя с очи отворени

сред песъчинки, рой златист,

ще търся тайни неизровени.

 

Ще се усмихнеш, зная, скритом

и на словесната игра

с очи ще ми отвърнеш тихо:

Слънца и пламъци – нима?

 

И да, и не ще чуеш уморени

и всичко в миг ще е игра

и над раздялата смилени,

сериозни ще шептиме: все така

 

Ще виждам често твоя профил...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...