Ще виждам често твоя профил,
виденията в него скрити
и кратките прощални строфи
ще помнят и за теб ще питат.
Ще бъдеш слънце от пендари,
лицето ми в дъха ти ще гори
и твоят огън огън ще запали
и пламък пламъка ще укроти.
Ще бъдеш ручей, хладен, чист.
Лице ще потопя с очи отворени
сред песъчинки, рой златист,
ще търся тайни неизровени.
Ще се усмихнеш, зная, скритом
и на словесната игра
с очи ще ми отвърнеш тихо:
Слънца и пламъци – нима?
И да, и не ще чуеш уморени
и всичко в миг ще е игра
и над раздялата смилени,
сериозни ще шептиме: все така
Ще виждам често твоя профил...
© Кирил Иванов Все права защищены