30 дек. 2011 г., 20:18

* * *

772 0 0

Ще виждам често твоя профил


Ще виждам често твоя профил,

виденията в него скрити

и кратките прощални строфи

ще помнят и за теб ще питат.

 

Ще бъдеш слънце от пендари,

лицето ми в дъха ти ще гори

и твоят огън огън ще запали

и пламък пламъка ще укроти.

 

Ще бъдеш ручей, хладен, чист.

Лице ще потопя с очи отворени

сред песъчинки, рой златист,

ще търся тайни неизровени.

 

Ще се усмихнеш, зная, скритом

и на словесната игра

с очи ще ми отвърнеш тихо:

Слънца и пламъци – нима?

 

И да, и не ще чуеш уморени

и всичко в миг ще е игра

и над раздялата смилени,

сериозни ще шептиме: все така

 

Ще виждам често твоя профил...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...