30 дек. 2011 г., 20:18

* * *

774 0 0

Ще виждам често твоя профил


Ще виждам често твоя профил,

виденията в него скрити

и кратките прощални строфи

ще помнят и за теб ще питат.

 

Ще бъдеш слънце от пендари,

лицето ми в дъха ти ще гори

и твоят огън огън ще запали

и пламък пламъка ще укроти.

 

Ще бъдеш ручей, хладен, чист.

Лице ще потопя с очи отворени

сред песъчинки, рой златист,

ще търся тайни неизровени.

 

Ще се усмихнеш, зная, скритом

и на словесната игра

с очи ще ми отвърнеш тихо:

Слънца и пламъци – нима?

 

И да, и не ще чуеш уморени

и всичко в миг ще е игра

и над раздялата смилени,

сериозни ще шептиме: все така

 

Ще виждам често твоя профил...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...