Пътят на ведро място стига,
чужди неразбраници ме чакат там.
Възелът около врата ми силно стяга,
мънинка светлинка нигде не виждам.
От днес дяволът вести праща и гадая:
как попаднах в такъв обрат на рая?
Нигде силно рамо не срещнах, безсилно
чакам ада да видя, тъмна песен да пея.
Разни звуци на тъжния ден се чуват:
,,Краят на бездомния дойде!''.
И надеждите в тъмното бягат
след безразборни мисли и КЪДЕ?