7 jun 2014, 23:14

***

  Poesía » Otra
443 0 0

Пътят на ведро място стига,

чужди неразбраници ме чакат там.

Възелът около врата ми силно стяга,

мънинка светлинка нигде не виждам.


От днес  дяволът вести праща и гадая:

как попаднах в такъв обрат на рая?

Нигде силно рамо не срещнах, безсилно

чакам ада да видя, тъмна песен да пея.


Разни звуци на тъжния ден се чуват:

,,Краят на бездомния дойде!''.

И надеждите в тъмното бягат

след безразборни мисли и КЪДЕ?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тургай Фикри Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...