Пътят на ведро място стига,

чужди неразбраници ме чакат там.

Възелът около врата ми силно стяга,

мънинка светлинка нигде не виждам.

От днес  дяволът вести праща и гадая:

как попаднах в такъв обрат на рая?

Нигде силно рамо не срещнах, безсилно

чакам ада да видя, тъмна песен да пея.

Разни звуци на тъжния ден се чуват:

,,Краят на бездомния дойде!''.

И надеждите в тъмното бягат

след безразборни мисли и КЪДЕ?