7 июн. 2014 г., 23:14

***

447 0 0

Пътят на ведро място стига,

чужди неразбраници ме чакат там.

Възелът около врата ми силно стяга,

мънинка светлинка нигде не виждам.


От днес  дяволът вести праща и гадая:

как попаднах в такъв обрат на рая?

Нигде силно рамо не срещнах, безсилно

чакам ада да видя, тъмна песен да пея.


Разни звуци на тъжния ден се чуват:

,,Краят на бездомния дойде!''.

И надеждите в тъмното бягат

след безразборни мисли и КЪДЕ?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тургай Фикри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...