7 июн. 2014 г., 23:14

***

444 0 0

Пътят на ведро място стига,

чужди неразбраници ме чакат там.

Възелът около врата ми силно стяга,

мънинка светлинка нигде не виждам.


От днес  дяволът вести праща и гадая:

как попаднах в такъв обрат на рая?

Нигде силно рамо не срещнах, безсилно

чакам ада да видя, тъмна песен да пея.


Разни звуци на тъжния ден се чуват:

,,Краят на бездомния дойде!''.

И надеждите в тъмното бягат

след безразборни мисли и КЪДЕ?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тургай Фикри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...