Jun 7, 2014, 11:14 PM

***

  Poetry » Other
446 0 0

Пътят на ведро място стига,

чужди неразбраници ме чакат там.

Възелът около врата ми силно стяга,

мънинка светлинка нигде не виждам.


От днес  дяволът вести праща и гадая:

как попаднах в такъв обрат на рая?

Нигде силно рамо не срещнах, безсилно

чакам ада да видя, тъмна песен да пея.


Разни звуци на тъжния ден се чуват:

,,Краят на бездомния дойде!''.

И надеждите в тъмното бягат

след безразборни мисли и КЪДЕ?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тургай Фикри All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...