...

18 abr 2020, 8:37

Poesía » Filosófica

347 0 0

Мечтата все върви пред мен,

примамва и ми свети.

Загатва, че е достижима,

обсипва ме с конфети.

Тя помни всичко - обещания,

ангро залози и забежки.

Не ме упреква, нито се смалява -

за глупостите ми и тъжни смешки.

И слава Богу, че я има,

дори в най-слабата искрица.

Подпалва ме, да я догоня.

И вярва, че съм птица.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.