...

18.04.2020 г., 8:37 ч.

Поезия » Философска

344 0 0

Мечтата все върви пред мен,

примамва и ми свети.

Загатва, че е достижима,

обсипва ме с конфети.

Тя помни всичко - обещания,

ангро залози и забежки.

Не ме упреква, нито се смалява -

за глупостите ми и тъжни смешки.

И слава Богу, че я има,

дори в най-слабата искрица.

Подпалва ме, да я догоня.

И вярва, че съм птица.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.