5 mar 2008, 16:09

* * * 

  Poesía
634 0 4
    На Д...
   
    За кой ли път се луташе сърцето ми само във мрака...
    За кой ли път от болката оставаха следи...
    и незарасналите рани чакаха
    да дойдеш и да ги лекуваш - Ти!

    За кой ли път аз чувствах самотата
    във мен как тежко и гръмовно си мълчи,
    разминала се с любовта, за кой ли път,
    тя просеше трохички от мечти!

    За кой ли път в мен всичко се надяваше,
    когато те погледнах и казах ти - "Ела",
    да дойдеш и наистина, повярвай ми,
    не си отиде всичко с вечерта!

    За първи път бях лудо влюбена
    в един човек, с усмивка на мечта,
    с едни очи, като звезди, обречени
    да греят само в моя сън, в нощта!

    За първи път почувствах се обичана...
    Като с магична пръчица докосна моята душа...
    И раните превърна ти в кокичета,
    които после ласкаво поля!

    Сърцето ми сега е само твое
    и мракът се превърна в светлина...
    Ти вля се в мойта кръв и ми показа
    невиждано красива любовта...!!!
   

© Делила Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??