5 mar 2008, 16:09

* * *

  Poesía
760 0 4
    На Д...
   
    За кой ли път се луташе сърцето ми само във мрака...
    За кой ли път от болката оставаха следи...
    и незарасналите рани чакаха
    да дойдеш и да ги лекуваш - Ти!

    За кой ли път аз чувствах самотата
    във мен как тежко и гръмовно си мълчи,
    разминала се с любовта, за кой ли път,
    тя просеше трохички от мечти!

    За кой ли път в мен всичко се надяваше,
    когато те погледнах и казах ти - "Ела",
    да дойдеш и наистина, повярвай ми,
    не си отиде всичко с вечерта!

    За първи път бях лудо влюбена
    в един човек, с усмивка на мечта,
    с едни очи, като звезди, обречени
    да греят само в моя сън, в нощта!

    За първи път почувствах се обичана...
    Като с магична пръчица докосна моята душа...
    И раните превърна ти в кокичета,
    които после ласкаво поля!

    Сърцето ми сега е само твое
    и мракът се превърна в светлина...
    Ти вля се в мойта кръв и ми показа
    невиждано красива любовта...!!!
   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Делила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...