Mar 5, 2008, 4:09 PM

* * *

  Poetry
758 0 4
    На Д...
   
    За кой ли път се луташе сърцето ми само във мрака...
    За кой ли път от болката оставаха следи...
    и незарасналите рани чакаха
    да дойдеш и да ги лекуваш - Ти!

    За кой ли път аз чувствах самотата
    във мен как тежко и гръмовно си мълчи,
    разминала се с любовта, за кой ли път,
    тя просеше трохички от мечти!

    За кой ли път в мен всичко се надяваше,
    когато те погледнах и казах ти - "Ела",
    да дойдеш и наистина, повярвай ми,
    не си отиде всичко с вечерта!

    За първи път бях лудо влюбена
    в един човек, с усмивка на мечта,
    с едни очи, като звезди, обречени
    да греят само в моя сън, в нощта!

    За първи път почувствах се обичана...
    Като с магична пръчица докосна моята душа...
    И раните превърна ти в кокичета,
    които после ласкаво поля!

    Сърцето ми сега е само твое
    и мракът се превърна в светлина...
    Ти вля се в мойта кръв и ми показа
    невиждано красива любовта...!!!
   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Делила All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....