* * *
За кой ли път се луташе сърцето ми само във мрака...
За кой ли път от болката оставаха следи...
и незарасналите рани чакаха
да дойдеш и да ги лекуваш - Ти!
За кой ли път аз чувствах самотата
във мен как тежко и гръмовно си мълчи,
разминала се с любовта, за кой ли път,
тя просеше трохички от мечти!
За кой ли път в мен всичко се надяваше,
когато те погледнах и казах ти - "Ела",
да дойдеш и наистина, повярвай ми,
не си отиде всичко с вечерта!
За първи път бях лудо влюбена
в един човек, с усмивка на мечта,
с едни очи, като звезди, обречени
да греят само в моя сън, в нощта!
За първи път почувствах се обичана...
Като с магична пръчица докосна моята душа...
И раните превърна ти в кокичета,
които после ласкаво поля!
Сърцето ми сега е само твое
и мракът се превърна в светлина...
Ти вля се в мойта кръв и ми показа
невиждано красива любовта...!!!
© Делила All rights reserved.
