5 мар. 2008 г., 16:09

* * *

759 0 4
    На Д...
   
    За кой ли път се луташе сърцето ми само във мрака...
    За кой ли път от болката оставаха следи...
    и незарасналите рани чакаха
    да дойдеш и да ги лекуваш - Ти!

    За кой ли път аз чувствах самотата
    във мен как тежко и гръмовно си мълчи,
    разминала се с любовта, за кой ли път,
    тя просеше трохички от мечти!

    За кой ли път в мен всичко се надяваше,
    когато те погледнах и казах ти - "Ела",
    да дойдеш и наистина, повярвай ми,
    не си отиде всичко с вечерта!

    За първи път бях лудо влюбена
    в един човек, с усмивка на мечта,
    с едни очи, като звезди, обречени
    да греят само в моя сън, в нощта!

    За първи път почувствах се обичана...
    Като с магична пръчица докосна моята душа...
    И раните превърна ти в кокичета,
    които после ласкаво поля!

    Сърцето ми сега е само твое
    и мракът се превърна в светлина...
    Ти вля се в мойта кръв и ми показа
    невиждано красива любовта...!!!
   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Делила Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...