5.03.2008 г., 16:09

* * *

757 0 4
    На Д...
   
    За кой ли път се луташе сърцето ми само във мрака...
    За кой ли път от болката оставаха следи...
    и незарасналите рани чакаха
    да дойдеш и да ги лекуваш - Ти!

    За кой ли път аз чувствах самотата
    във мен как тежко и гръмовно си мълчи,
    разминала се с любовта, за кой ли път,
    тя просеше трохички от мечти!

    За кой ли път в мен всичко се надяваше,
    когато те погледнах и казах ти - "Ела",
    да дойдеш и наистина, повярвай ми,
    не си отиде всичко с вечерта!

    За първи път бях лудо влюбена
    в един човек, с усмивка на мечта,
    с едни очи, като звезди, обречени
    да греят само в моя сън, в нощта!

    За първи път почувствах се обичана...
    Като с магична пръчица докосна моята душа...
    И раните превърна ти в кокичета,
    които после ласкаво поля!

    Сърцето ми сега е само твое
    и мракът се превърна в светлина...
    Ти вля се в мойта кръв и ми показа
    невиждано красива любовта...!!!
   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Делила Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...