20 feb 2009, 7:06

* * * 

  Poesía
494 0 1

Изтъканата от грях блудница била,

нали човек съм? - казва тя сама.

И пали пак цигара, готова да сгреши,

сякаш някой казва и - давай, това го можеш ти!

И пак се губи в кръга порочен, димен, мрачен и обречен,

и пак забравя да погледне към небето,

венчаната за своя грях, обречена на свойта бледост.

 

По пътя никъде не водещ открива тя греховна дързост.

Малко камъче за спънка и припомня,

че тук на земята всички сме смъртни...

 

© Гери Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубава идея, може би може да стане още по добре.
Propuestas
: ??:??