Изтъканата от грях блудница била,
нали човек съм? - казва тя сама.
И пали пак цигара, готова да сгреши,
сякаш някой казва и - давай, това го можеш ти!
И пак се губи в кръга порочен, димен, мрачен и обречен,
и пак забравя да погледне към небето,
венчаната за своя грях, обречена на свойта бледост.
По пътя никъде не водещ открива тя греховна дързост.
Малко камъче за спънка и припомня,
че тук на земята всички сме смъртни...
© Гери All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
