Изтъканата от грях блудница била,
нали човек съм? - казва тя сама.
И пали пак цигара, готова да сгреши,
сякаш някой казва и - давай, това го можеш ти!
И пак се губи в кръга порочен, димен, мрачен и обречен,
и пак забравя да погледне към небето,
венчаната за своя грях, обречена на свойта бледост.
По пътя никъде не водещ открива тя греховна дързост.
Малко камъче за спънка и припомня,
че тук на земята всички сме смъртни...